13.08.2007 г., 17:16

Всичко хубаво...

1.2K 0 4
Всичко хубаво...
Всичко най-хубаво...
После?!
Просто се отпускаш и политаш надолу
Към бездънното.
Не че е толкова високо,
все някъде там ще те посрещне асфалта.
Само че няма да има значение, защото нещата ще са съвсем необратими.
Няколко секунди свободно падане
са всъщност цялата вечност.
Няма място за разочарование,
за сълзи,
за гняв.
Няколко секунди, в които сваляш всички маски,
защото вече не е важно как иглеждаш.
Няколко мечтани мига свобода,
в които дишаш и усещаш както никога досега.
Летиш с разперени ръце и чувстваш пустотата под себе си.
Нямаш опорна точка,
нямаш смислов център,
нямаш път и цел.
Ти си от другата страна.
За теб не важат никакви забрани.
Няма правила, защото си извън играта.
Всичко хубаво на останалите играещи.
Няколко секунди свободно падане.
В теб е силата, която свързва нещата.
Разбиеш ли себе си - разбираш целия свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миа Ми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих. Много мъдър.
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!!!
  • Няколко секунди свободно падане.
    В теб е силата, която свързва нещата.
    Разбиеш ли себе си - разбираш целия свят.

    Да! Навярно е така!
  • Не че е толкова високо,
    все някъде там ще те посрещне асфалта.
    ...
    Няколко секунди свободно падане
    са всъщност цялата вечност.
    !!!*
    ...
    В теб е силата, която свързва нещата.
    Разбиеш ли себе си - разбираш целия свят.
    ...

    достигаш до велики прозрения!*

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...