9 may 2007, 23:22  

Всичко ми е наред

  Poesía
854 0 6

 

На вековете,

вековете им не стигат -

да бъдат векове.

 

На хората,

живота им не стига -

да станат хора, те.

 

В животното,

животното не стига -

на звяр да изреве.

 

Вселената е малка,

но не може

във рамки

да се побере.

 

Морето, не е до колене,

но може във море,

да бъдат върховете потопени,

почти до колене.

 

В живота си

не можеш да избягаш,

от своето единствено небе,

че и небето,

както всичко друго -

не може да се избере.

 

Роден си на земята,

да живееш -

живот ли всъщност, е?

 

То и живота, вече чий е -

не може да се разбере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...