9.05.2007 г., 23:22  

Всичко ми е наред

851 0 6

 

На вековете,

вековете им не стигат -

да бъдат векове.

 

На хората,

живота им не стига -

да станат хора, те.

 

В животното,

животното не стига -

на звяр да изреве.

 

Вселената е малка,

но не може

във рамки

да се побере.

 

Морето, не е до колене,

но може във море,

да бъдат върховете потопени,

почти до колене.

 

В живота си

не можеш да избягаш,

от своето единствено небе,

че и небето,

както всичко друго -

не може да се избере.

 

Роден си на земята,

да живееш -

живот ли всъщност, е?

 

То и живота, вече чий е -

не може да се разбере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...