May 9, 2007, 11:22 PM  

Всичко ми е наред

  Poetry
852 0 6

 

На вековете,

вековете им не стигат -

да бъдат векове.

 

На хората,

живота им не стига -

да станат хора, те.

 

В животното,

животното не стига -

на звяр да изреве.

 

Вселената е малка,

но не може

във рамки

да се побере.

 

Морето, не е до колене,

но може във море,

да бъдат върховете потопени,

почти до колене.

 

В живота си

не можеш да избягаш,

от своето единствено небе,

че и небето,

както всичко друго -

не може да се избере.

 

Роден си на земята,

да живееш -

живот ли всъщност, е?

 

То и живота, вече чий е -

не може да се разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...