May 9, 2007, 11:22 PM  

Всичко ми е наред

  Poetry
850 0 6

 

На вековете,

вековете им не стигат -

да бъдат векове.

 

На хората,

живота им не стига -

да станат хора, те.

 

В животното,

животното не стига -

на звяр да изреве.

 

Вселената е малка,

но не може

във рамки

да се побере.

 

Морето, не е до колене,

но може във море,

да бъдат върховете потопени,

почти до колене.

 

В живота си

не можеш да избягаш,

от своето единствено небе,

че и небето,

както всичко друго -

не може да се избере.

 

Роден си на земята,

да живееш -

живот ли всъщност, е?

 

То и живота, вече чий е -

не може да се разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....