9 мая 2007 г., 23:22  

Всичко ми е наред

849 0 6

 

На вековете,

вековете им не стигат -

да бъдат векове.

 

На хората,

живота им не стига -

да станат хора, те.

 

В животното,

животното не стига -

на звяр да изреве.

 

Вселената е малка,

но не може

във рамки

да се побере.

 

Морето, не е до колене,

но може във море,

да бъдат върховете потопени,

почти до колене.

 

В живота си

не можеш да избягаш,

от своето единствено небе,

че и небето,

както всичко друго -

не може да се избере.

 

Роден си на земята,

да живееш -

живот ли всъщност, е?

 

То и живота, вече чий е -

не може да се разбере.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...