На вековете,
вековете им не стигат -
да бъдат векове.
На хората,
живота им не стига -
да станат хора, те.
В животното,
животното не стига -
на звяр да изреве.
Вселената е малка,
но не може
във рамки
да се побере.
Морето, не е до колене,
но може във море,
да бъдат върховете потопени,
почти до колене.
В живота си
не можеш да избягаш,
от своето единствено небе,
че и небето,
както всичко друго -
не може да се избере.
Роден си на земята,
да живееш -
живот ли всъщност, е?
То и живота, вече чий е -
не може да се разбере.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены