6 jun 2007, 17:32

Всичко ми взе 

  Poesía
602 0 7
 

Не ме обичай, ако мислиш, че не заслужавам.

Върви си, както всички други на света.

Без теб живота продължава,

Но с теб си тръгва и сърцето ми!


Сама във този мрак аз ще остана,

Сълзи не ще да има в моите очи,

Те след тебе тръгнаха като река,

Но сушата ги стигна и повлече!


И мисли нямам, те при теб са,

Мечтите ми открадна и съня.

Ти нищо в мене не остави,

Дори си взе и любовта!


Сама във този мрак съм още,

Човек съм, съществуващ без душа.

Така ще бъде, знам, до края

И тук ще чакам аз смъртта!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пиши!Изразявай мъката си чрез стихове!Не се предавай!И се усмихни!Живота е хубав!
  • Абсолютно всичко е пред теб!!!Абсолютно всичко!
    Не спирай да пишеш!
  • Благодаря ви за тези думи!Ще гледам напред,нали един път живеем!
  • Хей, недей така отчайващо, Криси!
    Бях на 14 когато си мислех, че съм срещнала моето момче и 3 години след връзката ни плачех всеки ден, тогава и прописах, но е факт, че истинската любов я срещнах по-късно. Но тогава мислех точно като теб. Написах всичко това, за да ти покажа, че винаги трябва да имаме надежа и, че не трябва да я губим.
  • След отминалата любов ВИНАГИ идва нова!!!
    Усмихни се мила!
  • Благодаря ти,Гале за тези думи!Ще бъда силна!
  • Не чакай смъртта....
    Как може да напишеш това...
    Още си много малка,мила...
    Знам,че в много случай тя не е от значение,защото всеки на разллична възраст се сблъсква с големи или неприятни случвания...Не се предавай!
    Повярвай нищо не е загубено!!!
Propuestas
: ??:??