Не ме обичай, ако мислиш, че не заслужавам.
Върви си, както всички други на света.
Без теб живота продължава,
Но с теб си тръгва и сърцето ми!
Сама във този мрак аз ще остана,
Сълзи не ще да има в моите очи,
Те след тебе тръгнаха като река,
Но сушата ги стигна и повлече!
И мисли нямам, те при теб са,
Мечтите ми открадна и съня.
Ти нищо в мене не остави,
Дори си взе и любовта!
Сама във този мрак съм още,
Човек съм, съществуващ без душа.
Така ще бъде, знам, до края
И тук ще чакам аз смъртта!
© Кристина Всички права запазени