2 nov 2019, 21:32  

Аз мога...

978 7 14

"Всичко мога чрез Иисуса Христа,

който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)

                 *     *     *

В безсънните нощи говоря с звездите.

И нашите две – потърсих при тях.

Умората тегне... Притварям очите...

Сънят ме оборва... и ето, видях,

 

как ний разперили широко крилете,

сред звездни слънца като птици летим.

Душите ни сродни са – трепетно светят

в простора далечен – почти невидим!

 

Във ранното утро с другар Самотата,

на път през житата – по прашния друм.

Потърсих отмората сред тишината

в гората – далече от градския шум.

 

Високите борове сплитат върхари...

аз вдишвам прохлада... и дъх на смола.

Забравям, че сам съм, че нямам другари,

ни къща-палат, ни луксозна кола.

 

В безсънните нощи общувам със Бога.

За помощ Го моля – да съм опростен.

Повярвах, с Иисуса Христа, че ще мога

по Пътя да мина с духа извисен!

 

Ред. 9,15 ч., 27 октомври –

18,30 ч., 2 ноември 2019

("Повеите на любовта" – 1 книга  )

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно ти благодаря за коментара и пожеланията, Теодора! Здраве, весели празници и творчески успехи ти желая през новата година!
  • Прекрасен стих!
    Щастливи мигове, светли Коледни и Новогодишни празници!
  • Трогнат съм от хубавия ти коментар, Албена! Успешен ден!
  • Прекрасно!... Чудесно послание на финала!
  • Благодаря ти, Гавраиле, че посети моята страница! Всичко добро ти желая!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...