2.11.2019 г., 21:32  

Аз мога...

977 7 14

"Всичко мога чрез Иисуса Христа,

който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)

                 *     *     *

В безсънните нощи говоря с звездите.

И нашите две – потърсих при тях.

Умората тегне... Притварям очите...

Сънят ме оборва... и ето, видях,

 

как ний разперили широко крилете,

сред звездни слънца като птици летим.

Душите ни сродни са – трепетно светят

в простора далечен – почти невидим!

 

Във ранното утро с другар Самотата,

на път през житата – по прашния друм.

Потърсих отмората сред тишината

в гората – далече от градския шум.

 

Високите борове сплитат върхари...

аз вдишвам прохлада... и дъх на смола.

Забравям, че сам съм, че нямам другари,

ни къща-палат, ни луксозна кола.

 

В безсънните нощи общувам със Бога.

За помощ Го моля – да съм опростен.

Повярвах, с Иисуса Христа, че ще мога

по Пътя да мина с духа извисен!

 

Ред. 9,15 ч., 27 октомври –

18,30 ч., 2 ноември 2019

("Повеите на любовта" – 1 книга  )

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ти благодаря за коментара и пожеланията, Теодора! Здраве, весели празници и творчески успехи ти желая през новата година!
  • Прекрасен стих!
    Щастливи мигове, светли Коледни и Новогодишни празници!
  • Трогнат съм от хубавия ти коментар, Албена! Успешен ден!
  • Прекрасно!... Чудесно послание на финала!
  • Благодаря ти, Гавраиле, че посети моята страница! Всичко добро ти желая!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...