Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни,
неизменно водещи към есента красива.
С ухание на хризантема, дъжд и кестени
и с вкус … на сочна медовина.
Забързана по стъпките на лятото
пъстреят кръпките ѝ - цветен щрих.
Върви към залеза узряла, сбъдната...
(себе си във нея отскоро преоткрих).
Попила съм от есенните ѝ черти,
а заприличала е тя досущ на мене.
Щом облачно в душата е - вали,
а с циганското слънце пък се смеем.
На живота опитах и жарта, и студа.
Всеки миг от есента ми си струва!
Тя завеща ми любов. (Нали е жена)!
Всичко останало се купува.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados