9 sept 2022, 9:21

Всичко останало се купува

  Poesía
444 1 4

 

Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.

 

Пребродих ги - и пролетни, и летни,    
неизменно водещи към есента красива.
С ухание на хризантема, дъжд и кестени
и с вкус … на сочна медовина.

 

Забързана по стъпките на лятото
пъстреят кръпките ѝ - цветен щрих.
Върви към залеза узряла, сбъдната...
(себе си във нея отскоро преоткрих).

 

Попила съм от есенните ѝ черти,
а заприличала е тя досущ на мене.
Щом облачно в душата е - вали,
а с циганското слънце пък се смеем.

 

На живота опитах и жарта, и студа.
Всеки миг от есента ми си струва!
Тя завеща ми любов. (Нали е жена)!
Всичко останало се купува.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за красивия коментар и пожелания, Мария! Нека и твоите житейските сезони, през които преминаваш, да са красиви!🥰❤🌹
  • Запази циганското слънце в себе си и живей с оптимизъм, който ни е нужен, за да докажем на себе си, че се учим от грешките си и животът пред нас може да бъде и по-хубав, Дани!
  • Тони, благодаря ти много за коментара и за поставянето на стиха ми в „любими“! Благодаря ти също, че ме разбра отлично. Мария Монтесори нарича някои от нашите грешки „възможности да се учим“, а животът е пълен с възможности за грешки И ако наистина не си направим равносметка след тях, ще си останем само тъжни старци.
  • Много ми хареса стихът ти, Дани. Равносметката, която си правиш и оптимизма! Така да живеем, че да не съжаляваме.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...