9.09.2022 г., 9:21

Всичко останало се купува

443 1 4

 

Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.

 

Пребродих ги - и пролетни, и летни,    
неизменно водещи към есента красива.
С ухание на хризантема, дъжд и кестени
и с вкус … на сочна медовина.

 

Забързана по стъпките на лятото
пъстреят кръпките ѝ - цветен щрих.
Върви към залеза узряла, сбъдната...
(себе си във нея отскоро преоткрих).

 

Попила съм от есенните ѝ черти,
а заприличала е тя досущ на мене.
Щом облачно в душата е - вали,
а с циганското слънце пък се смеем.

 

На живота опитах и жарта, и студа.
Всеки миг от есента ми си струва!
Тя завеща ми любов. (Нали е жена)!
Всичко останало се купува.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за красивия коментар и пожелания, Мария! Нека и твоите житейските сезони, през които преминаваш, да са красиви!🥰❤🌹
  • Запази циганското слънце в себе си и живей с оптимизъм, който ни е нужен, за да докажем на себе си, че се учим от грешките си и животът пред нас може да бъде и по-хубав, Дани!
  • Тони, благодаря ти много за коментара и за поставянето на стиха ми в „любими“! Благодаря ти също, че ме разбра отлично. Мария Монтесори нарича някои от нашите грешки „възможности да се учим“, а животът е пълен с възможности за грешки И ако наистина не си направим равносметка след тях, ще си останем само тъжни старци.
  • Много ми хареса стихът ти, Дани. Равносметката, която си правиш и оптимизма! Така да живеем, че да не съжаляваме.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...