Sep 9, 2022, 9:21 AM

Всичко останало се купува

  Poetry
446 1 4

 

Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.

 

Пребродих ги - и пролетни, и летни,    
неизменно водещи към есента красива.
С ухание на хризантема, дъжд и кестени
и с вкус … на сочна медовина.

 

Забързана по стъпките на лятото
пъстреят кръпките ѝ - цветен щрих.
Върви към залеза узряла, сбъдната...
(себе си във нея отскоро преоткрих).

 

Попила съм от есенните ѝ черти,
а заприличала е тя досущ на мене.
Щом облачно в душата е - вали,
а с циганското слънце пък се смеем.

 

На живота опитах и жарта, и студа.
Всеки миг от есента ми си струва!
Тя завеща ми любов. (Нали е жена)!
Всичко останало се купува.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за красивия коментар и пожелания, Мария! Нека и твоите житейските сезони, през които преминаваш, да са красиви!🥰❤🌹
  • Запази циганското слънце в себе си и живей с оптимизъм, който ни е нужен, за да докажем на себе си, че се учим от грешките си и животът пред нас може да бъде и по-хубав, Дани!
  • Тони, благодаря ти много за коментара и за поставянето на стиха ми в „любими“! Благодаря ти също, че ме разбра отлично. Мария Монтесори нарича някои от нашите грешки „възможности да се учим“, а животът е пълен с възможности за грешки И ако наистина не си направим равносметка след тях, ще си останем само тъжни старци.
  • Много ми хареса стихът ти, Дани. Равносметката, която си правиш и оптимизма! Така да живеем, че да не съжаляваме.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...