fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
20 feb 2008, 22:18

Всичко се връща 

  Poesía
1443 0 10
Две очи, потънали в сълзи,
заспиват уморено там, във здрача,
само сянка някъде пълзи -
сянка от следите на палача.

Дързък, безпощаден и свиреп,
той сърце едва ли притежава,
името - свещеното - Човек,
да носи пред света не заслужава.

Смелост откъде ли той намира
с лъжи да изгори една душа,
с ръка да пресуши туй, що извира,
зората да я слее със нощта.

Две ръце, отпуснати в забрава,
чакат пак прегръдка в полунощ,
само че за тях сега остава
вместо обич - острие на нож.

Устните затварят се смирено -
знаят, че остават веч сами...
И кротко, и безкрайно уморено
слънцето залива ги с сълзи.

А той върви, назад не се обръща,
сигурно защото не разбра,
че в този свят най-малкото се връща,
та даже и невинната лъжа.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??