Всичко се връща
Две очи, потънали в сълзи,
заспиват уморено там, във здрача,
само сянка някъде пълзи -
сянка от следите на палача.
Дързък, безпощаден и свиреп,
той сърце едва ли притежава,
името - свещеното - Човек,
да носи пред света не заслужава.
Смелост откъде ли той намира
с лъжи да изгори една душа,
с ръка да пресуши туй, що извира,
зората да я слее със нощта.
Две ръце, отпуснати в забрава,
чакат пак прегръдка в полунощ,
само че за тях сега остава
вместо обич - острие на нож.
Устните затварят се смирено -
знаят, че остават веч сами...
И кротко, и безкрайно уморено
слънцето залива ги с сълзи.
А той върви, назад не се обръща,
сигурно защото не разбра,
че в този свят най-малкото се връща,
та даже и невинната лъжа.
заспиват уморено там, във здрача,
само сянка някъде пълзи -
сянка от следите на палача.
Дързък, безпощаден и свиреп,
той сърце едва ли притежава,
името - свещеното - Човек,
да носи пред света не заслужава.
Смелост откъде ли той намира
с лъжи да изгори една душа,
с ръка да пресуши туй, що извира,
зората да я слее със нощта.
Две ръце, отпуснати в забрава,
чакат пак прегръдка в полунощ,
само че за тях сега остава
вместо обич - острие на нож.
Устните затварят се смирено -
знаят, че остават веч сами...
И кротко, и безкрайно уморено
слънцето залива ги с сълзи.
А той върви, назад не се обръща,
сигурно защото не разбра,
че в този свят най-малкото се връща,
та даже и невинната лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
