Всичко си отива

Poesía » Otra

882 0 15

Дали защото всичко си отива

са мислите ни странно боси?

Във кошницата на нощта изстиват

недоизречените ни въпроси...

И няма вече никакви гнезда,

в които да се раждат думи,

залезе най–красивата звезда

и скъсаха се всички струни...

Отдавна няма и добри магии,

казаните със билки прегоряха...

И само луди, бродещи стихии

рушат последната ни стряха.

За жалост, всичко си отива...

Огнища без жарава – само дим...

И хищникът на самотата ни убива,

убива ни, преди да се родим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Имам си и аз подобно островче на самотата, което ме приютява (макар и неродена) щом реша да се оставя на всички неща, опитващи да ме извървят пред очите си. Стихът ти е Разкошен. Поздравявам Те!*

2014-07-03T20:31:53+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

хареса ми философията на стиха... великолепно
написан.. поздравления..

2014-07-02T21:43:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Да права си.Отиват си.(Не питат)
любими на сърцата ни неща.
Но пък оставят някои събития
и радостна след себе си следа,
която докато танцува в мислите
подрежда думите послушно в стих...

2014-07-01T01:35:48+03:00
Valens (Валентина Лозова)

Поздрав!

2014-06-30T14:57:41+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Прочетох си го в точния момент, благодаря, Ради!
При следващият ми прочит надявам се да ти кажа - абе яяя
Хубаво е!

2014-06-30T14:33:48+03:00