29 июн. 2014 г., 21:58

Всичко си отива 

  Поэзия » Другая
697 0 15

                          Дали защото всичко си отива

                          са мислите ни странно боси?

                          Във кошницата на нощта изстиват

                          недоизречените ни въпроси...

 

                          И няма вече никакви гнезда,

                          в които да се раждат думи,

                          залезе най–красивата звезда

                          и скъсаха се всички струни...

 

                          Отдавна няма и добри магии,

                          казаните със билки прегоряха...

                          И само луди, бродещи стихии

                          рушат последната ни стряха.

 

                          За жалост,  всичко си отива...

                          Огнища без жарава – само дим...

                          И хищникът на самотата ни убива,

                          убива ни, преди да се родим!

                          

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имам си и аз подобно островче на самотата, което ме приютява (макар и неродена) щом реша да се оставя на всички неща, опитващи да ме извървят пред очите си. Стихът ти е Разкошен. Поздравявам Те!*
  • хареса ми философията на стиха... великолепно
    написан.. поздравления..
  • Да права си.Отиват си.(Не питат)
    любими на сърцата ни неща.
    Но пък оставят някои събития
    и радостна след себе си следа,
    която докато танцува в мислите
    подрежда думите послушно в стих...
  • Поздрав!
  • Прочетох си го в точния момент, благодаря, Ради!
    При следващият ми прочит надявам се да ти кажа - абе яяя
    Хубаво е!
  • има и такива дни, за жалост...
  • Днес сме черногледи, Рада, явно реалността около нас ни шамаросва лошо! Не сме от камък, я!
    Стихът ти е изграден върху думите "няма" и "отива си", а те винаги носят обреченост и тъга...
  • Раде, утре ще е слънчево и усмихнато, вервай ми! Поздравления за стиха!
  • Браво, много поетично, много емоционално и въздействащо. Поздравления!
  • Това, което си написала наистина си отива...

    Тъжничко, Раде.

    Но хубаво написан стих, поздравявам те!
  • Людмил, днес ми е черногледо,нищо розово няма навън!Таня, повечето сме такива,Ив– благодаря ти, Емо,сърдечен си ми много!
  • Ей Раде, много ми хареса сестро МНОГО!!! Сърдечни поздрави
  • Много хубаво, Рада!
  • Значи трябва да побързаме с раждането... недоносени, но родени...
  • Здравей, Рада!
    Черногледичко сякаш ми се вижда, даже леко стряскащо, но що да сториш?!- Така ти е дошло отвътре. Затова пък - хубавко и дълбочко!
Предложения
: ??:??