Дали защото всичко си отива
са мислите ни странно боси?
Във кошницата на нощта изстиват
недоизречените ни въпроси...
И няма вече никакви гнезда,
в които да се раждат думи,
залезе най–красивата звезда
и скъсаха се всички струни...
Отдавна няма и добри магии,
казаните със билки прегоряха...
И само луди, бродещи стихии
рушат последната ни стряха.
За жалост, всичко си отива...
Огнища без жарава – само дим...
И хищникът на самотата ни убива,
убива ни, преди да се родим!
© Рада Димова Все права защищены