ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
14 jun 2012, 22:12

Всичко свърши

  Poesía
995 1 16

Няма вик, няма болка, стенание,

зад смълчаната бяла стена!

Тишина! Тишина! Отчаяние!

Всичко свърши в минута една!

 

Сякаш бездна разкъса сърцето ми!

Като нов гроб е зейнала в мен...

Тя към Бог ли протегна ръцете си

във последния миг съкровен...

 

Светъл Ангел ли с топла усмивка 

усмири онзи демон-Живот,

дето стегнал бе в яростна примка

на душата ù светлия брод!

 

Няма как да се върна там, дето

пуст домът безнадеждно мълчи –

с обич, синьо, ме гледа небето,

с майчините любими очи!

                                     14 юни 2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0