ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
14.06.2012 г., 22:12

Всичко свърши

993 1 16

Няма вик, няма болка, стенание,

зад смълчаната бяла стена!

Тишина! Тишина! Отчаяние!

Всичко свърши в минута една!

 

Сякаш бездна разкъса сърцето ми!

Като нов гроб е зейнала в мен...

Тя към Бог ли протегна ръцете си

във последния миг съкровен...

 

Светъл Ангел ли с топла усмивка 

усмири онзи демон-Живот,

дето стегнал бе в яростна примка

на душата ù светлия брод!

 

Няма как да се върна там, дето

пуст домът безнадеждно мълчи –

с обич, синьо, ме гледа небето,

с майчините любими очи!

                                     14 юни 2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0