ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
14 июн. 2012 г., 22:12

Всичко свърши

992 1 16

Няма вик, няма болка, стенание,

зад смълчаната бяла стена!

Тишина! Тишина! Отчаяние!

Всичко свърши в минута една!

 

Сякаш бездна разкъса сърцето ми!

Като нов гроб е зейнала в мен...

Тя към Бог ли протегна ръцете си

във последния миг съкровен...

 

Светъл Ангел ли с топла усмивка 

усмири онзи демон-Живот,

дето стегнал бе в яростна примка

на душата ù светлия брод!

 

Няма как да се върна там, дето

пуст домът безнадеждно мълчи –

с обич, синьо, ме гледа небето,

с майчините любими очи!

                                     14 юни 2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0