14 июн. 2012 г., 22:12

Всичко свърши 

  Поэзия
821 1 16

Няма вик, няма болка, стенание,

зад смълчаната бяла стена!

Тишина! Тишина! Отчаяние!

Всичко свърши в минута една!

 

Сякаш бездна разкъса сърцето ми!

Като нов гроб е зейнала в мен...

Тя към Бог ли протегна ръцете си

във последния миг съкровен...

 

Светъл Ангел ли с топла усмивка 

усмири онзи демон-Живот,

дето стегнал бе в яростна примка

на душата ù светлия брод!

 

Няма как да се върна там, дето

пуст домът безнадеждно мълчи –

с обич, синьо, ме гледа небето,

с майчините любими очи!

                                     14 юни 2012

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??