12 ene 2016, 23:40

Всичко в живота ми си ти!...

536 0 1

Всичко в живота ми си ти!...

 

 

Като че пролетта ражда смисъла на сутринта?!

Тази красота притежава и любовта ни вечна...

Като че нощта ни съблича и ни носи радостта?!

Тази ария е възхвала на живота ни-романтична...

Като че тишината оповестава вестта че ти замлъкна...?!

Тази еуфория прекрасна е следата ни човечна...

Като че кафето сутрин носи аромата на нощта любовна...?!

Тази усмивка първа е носителка на хармония дневна...

Като че преследваме звездите и небесната корона?!

Тази битка предопределена е нашата житейска победа...!                               

Като че ти изричаш с гласа си моите чувства,

Като че аз също изразявам твоите емоции с уста...?!

Тази отдаденост обречена е нашата покана за края на света...!

Като че неразгадаем език ни учи да живеем и да търсим светлината...??

Тази умисъл дълбока на съдбата ни дарява със същината на човека...!!!

Като че някакъв светилник стар изведнъж осветява пътя към безкрайността...?

Тази история красива изглежда е нашият живот наистина...!

Като че преследваме звездите и небесната корона?!

Тази битка предопределена е нашата житейска победа:

Ти си слънцето което ме събужда на зазоряване,

ти си пазителят на моите нощти и виновникът за моето извисяване,

ти си песента, която гали слуха ми, лириката която стопля моето сърце,

ти си моите сезони -лятото и дъжда-това си ти моето време,

ти си моята посока, хоризонт и свят-това си ти севера и юга на моето съществуване,

ти си моят житейски календар-на целувките и прегръдките,

ти си това, което нямам и което имам-цялото ми притежание...!

Всичко в живота ми си ти! –и не само затова обичам те...!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...