Всичко в живота ми си ти!...

Като че пролетта ражда смисъла на сутринта?!

Тази красота притежава и любовта ни вечна...

Като че нощта ни съблича и ни носи радостта?!

Тази ария е възхвала на живота ни-романтична...

Като че тишината оповестава вестта че ти замлъкна...?!

Тази еуфория прекрасна е следата ни човечна...

Като че кафето сутрин носи аромата на нощта любовна...?!

Тази усмивка първа е носителка на хармония дневна...

Като че преследваме звездите и небесната корона?!

Тази битка предопределена е нашата житейска победа...!                               

Като че ти изричаш с гласа си моите чувства,

Като че аз също изразявам твоите емоции с уста...?!

Тази отдаденост обречена е нашата покана за края на света...!

Като че неразгадаем език ни учи да живеем и да търсим светлината...??

Тази умисъл дълбока на съдбата ни дарява със същината на човека...!!!

Като че някакъв светилник стар изведнъж осветява пътя към безкрайността...?

Тази история красива изглежда е нашият живот наистина...!

Като че преследваме звездите и небесната корона?!

Тази битка предопределена е нашата житейска победа:

Ти си слънцето което ме събужда на зазоряване,

ти си пазителят на моите нощти и виновникът за моето извисяване,

ти си песента, която гали слуха ми, лириката която стопля моето сърце,

ти си моите сезони -лятото и дъжда-това си ти моето време,

ти си моята посока, хоризонт и свят-това си ти севера и юга на моето съществуване,

ти си моят житейски календар-на целувките и прегръдките,

ти си това, което нямам и което имам-цялото ми притежание...!

Всичко в живота ми си ти! –и не само затова обичам те...!