Потъвам отново в очите ти красиви,
взирам се в до болка познати черти,
осъзнавам, че по-силно те обичам
и, че с теб избягаха моите мечти.
Осъзнавам - аз търся те в чуждите думи,
всеки с по нещо прилича на теб,
все повече започваш да ми липсваш
и нещо силно ме тласка към теб.
Ревнувам те ужасно много,
неверие душата ми гори, 
но не те упреквам в нищо - 
само в гърлото горчи...
Ти обичаш ли ме както те обичам,
готов ли си за мен да изгориш?
Мислиш ли в дългите нощи за мен,
аз ли съм смисълът на твоя ден?
Ти всичко за мен, дори да не го желаеш
за теб в огън гори мойто сърце
и отново от болка преродена,
за прегръдка те търсят мойте ръце!
ОБИЧАМ ТЕ! И днес и утре и завинаги,
на теб обричам своята съдба,
ти си този за когото мечтая,
за теб копнее моята душа!