22 oct 2006, 11:53

Всичко за нас

  Poesía
789 0 1
 Обвинявам те, за безлунното небе
и мечтата, която ще умре.
    Обвинявам те за безлунните нощи,
прекарани в мисли по теб.
    Обвинявам те във всичко,
само в едно - не... че се опита да ме обикнеш.
    Но не те допуснах до себе си
или прекалено бързо го направих, аз не знам.
    Дали не полетяхме прекалено бързо към Луната,
опитвайки да следваме мечтата на две души?
    И все пак се опитахме да преследваме тази мечта,
да кацнем на Луната макар и в мечтите.
    Сега се питаме защо е станало всичко това,
и стремим се да се разделим с вината.
    Но тя остава както за мен, така и за теб,
и няма да изтрие белега студен в душите.
    Сега, когато гледам към звездите,
се стремя мечтите да са малки, но пък изпълними.
    За да няма после ранени и раними!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...