Oct 22, 2006, 11:53 AM

Всичко за нас

  Poetry
784 0 1
 Обвинявам те, за безлунното небе
и мечтата, която ще умре.
    Обвинявам те за безлунните нощи,
прекарани в мисли по теб.
    Обвинявам те във всичко,
само в едно - не... че се опита да ме обикнеш.
    Но не те допуснах до себе си
или прекалено бързо го направих, аз не знам.
    Дали не полетяхме прекалено бързо към Луната,
опитвайки да следваме мечтата на две души?
    И все пак се опитахме да преследваме тази мечта,
да кацнем на Луната макар и в мечтите.
    Сега се питаме защо е станало всичко това,
и стремим се да се разделим с вината.
    Но тя остава както за мен, така и за теб,
и няма да изтрие белега студен в душите.
    Сега, когато гледам към звездите,
се стремя мечтите да са малки, но пък изпълними.
    За да няма после ранени и раними!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....