22 окт. 2006 г., 11:53

Всичко за нас

782 0 1
 Обвинявам те, за безлунното небе
и мечтата, която ще умре.
    Обвинявам те за безлунните нощи,
прекарани в мисли по теб.
    Обвинявам те във всичко,
само в едно - не... че се опита да ме обикнеш.
    Но не те допуснах до себе си
или прекалено бързо го направих, аз не знам.
    Дали не полетяхме прекалено бързо към Луната,
опитвайки да следваме мечтата на две души?
    И все пак се опитахме да преследваме тази мечта,
да кацнем на Луната макар и в мечтите.
    Сега се питаме защо е станало всичко това,
и стремим се да се разделим с вината.
    Но тя остава както за мен, така и за теб,
и няма да изтрие белега студен в душите.
    Сега, когато гледам към звездите,
се стремя мечтите да са малки, но пък изпълними.
    За да няма после ранени и раними!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...