Обвинявам те, за безлунното небе и мечтата, която ще умре. Обвинявам те за безлунните нощи, прекарани в мисли по теб. Обвинявам те във всичко, само в едно - не... че се опита да ме обикнеш. Но не те допуснах до себе си или прекалено бързо го направих, аз не знам. Дали не полетяхме прекалено бързо към Луната, опитвайки да следваме мечтата на две души? И все пак се опитахме да преследваме тази мечта, да кацнем на Луната макар и в мечтите. Сега се питаме защо е станало всичко това, и стремим се да се разделим с вината. Но тя остава както за мен, така и за теб, и няма да изтрие белега студен в душите. Сега, когато гледам към звездите, се стремя мечтите да са малки, но пък изпълними. За да няма после ранени и раними!!!