11 abr 2006, 10:06

Всичко започна от раната...

  Poesía
1.1K 0 3



Всичко започна от раната...

Наръгах го баш във сърцето си.
В сърцето, но не чак до дръжката.
Наръгах се - казвам ви, пак аз -
и всичко започна от утре...

Той погледна ме, право, за първи път.
После пихме от шарките-раната.
Аз смилих се над него, уж той е сърдит
            и останахме прави.

Във леглото на следващ ден бяхме засмени,
бяха на смени и чувствата.
Смели ни беше направила раната,
толкова смели, че плаках.

Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
и кого да проклинам ... нелепа картина,
за това, че: всичко-се-случи.

Той е толкова близо - уплашен -
той е толкова близо
            до другия край на света - казах -
всичко започна от раната,
а завърши за толкова кратко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш страхотен талант, изразяваш се по оригинален начин. Радвам се, че не е само четиристишие /6/ Ще повторя Джейни, но за тези два реда завиждам, че не съм ги написала аз-благородно, разбира се.
    Исках близост: жестоко-получих-я,
    исках чувства, не: разум-изключих-го.
  • Различен стих !Поздрав!
  • Не мога да подмина....
    Твърде е хубаво за да е само хубаво!
    "Исках близост: жестоко-получих-я,
    исках чувства, не: разум-изключих-го.
    и кого да проклинам ... нелепа картина,
    за това, че: всичко-се-случи."
    Великолепно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...