Всичко започна от раната...

11 abr 2006, 10:06

Poesía

936 0 3

Всичко започна от раната...

Наръгах го баш във сърцето си.
В сърцето, но не чак до дръжката.
Наръгах се - казвам ви, пак аз -
и всичко започна от утре...

Той погледна ме, право, за първи път.
После пихме от шарките-раната.
Аз смилих се над него, уж той е сърдит
и останахме прави.

Във леглото на следващ ден бяхме засмени,
бяха на смени и чувствата.
Смели ни беше направила раната,
толкова смели, че плаках.

Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
и кого да проклинам ... нелепа картина,
за това, че: всичко-се-случи.

Той е толкова близо - уплашен -
той е толкова близо
до другия край на света - казах -
всичко започна от раната,
а завърши за толкова кратко.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

violetad (Виолета Стефанова)

2006-04-11T17:42:28+03:00

Имаш страхотен талант, изразяваш се по оригинален начин. Радвам се, че не е само четиристишие /6/ Ще повторя Джейни, но за тези два реда завиждам, че не съм ги написала аз-благородно, разбира се.
Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
mili_bg (Милена Христова)

2006-04-11T12:56:10+03:00

Различен стих !Поздрав!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-04-11T10:17:08+03:00

Не мога да подмина....
Твърде е хубаво за да е само хубаво!
"Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
и кого да проклинам ... нелепа картина,
за това, че: всичко-се-случи."
Великолепно!