Всичко започна от раната...
Всичко започна от раната...
Наръгах го баш във сърцето си.
В сърцето, но не чак до дръжката.
Наръгах се - казвам ви, пак аз -
и всичко започна от утре...
Той погледна ме, право, за първи път.
После пихме от шарките-раната.
Аз смилих се над него, уж той е сърдит
и останахме прави.
Във леглото на следващ ден бяхме засмени,
бяха на смени и чувствата.
Смели ни беше направила раната,
толкова смели, че плаках.
Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
и кого да проклинам ... нелепа картина,
за това, че: всичко-се-случи.
Той е толкова близо - уплашен -
той е толкова близо
до другия край на света - казах -
всичко започна от раната,
а завърши за толкова кратко.
© Огрян Орешников All rights reserved.
/6/ Ще повторя Джейни, но за тези два реда завиждам, че не съм ги написала аз-благородно, разбира се.
