11.04.2006 г., 10:06 ч.

Всичко започна от раната... 

  Поезия
870 0 3



Всичко започна от раната...

Наръгах го баш във сърцето си.
В сърцето, но не чак до дръжката.
Наръгах се - казвам ви, пак аз -
и всичко започна от утре...

Той погледна ме, право, за първи път.
После пихме от шарките-раната.
Аз смилих се над него, уж той е сърдит
            и останахме прави.

Във леглото на следващ ден бяхме засмени,
бяха на смени и чувствата.
Смели ни беше направила раната,
толкова смели, че плаках.

Исках близост: жестоко-получих-я,
исках чувства, не: разум-изключих-го.
и кого да проклинам ... нелепа картина,
за това, че: всичко-се-случи.

Той е толкова близо - уплашен -
той е толкова близо
            до другия край на света - казах -
всичко започна от раната,
а завърши за толкова кратко.

© Огрян Орешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш страхотен талант, изразяваш се по оригинален начин. Радвам се, че не е само четиристишие /6/ Ще повторя Джейни, но за тези два реда завиждам, че не съм ги написала аз-благородно, разбира се.
    Исках близост: жестоко-получих-я,
    исках чувства, не: разум-изключих-го.
  • Различен стих !Поздрав!
  • Не мога да подмина....
    Твърде е хубаво за да е само хубаво!
    "Исках близост: жестоко-получих-я,
    исках чувства, не: разум-изключих-го.
    и кого да проклинам ... нелепа картина,
    за това, че: всичко-се-случи."
    Великолепно!

Предложения
: ??:??