24 jun 2017, 15:41

Всяка бръчка по лицето на мама

  Poesía » Otra
954 1 2

Всяка бръчка по лицето на мама

е следа от преживяна мълчаливо драма,

всеки косъм по главата ѝ побеляла,

е спомен от сълза, която тихо е проляла,

всяка сянка под нейните очи,

е безсънна нощ, която и до днес личи,

всяка нотка на тревога в гласа ѝ мил

е безмълвен вик, който в сърцето се е срил,

всеки трепет на нейните ръце,

е ехо от пулса на пълното ѝ с любов сърце,

всяка нейна усмивка уморена

е прошка без заслуги подарена...

Затова всяка нейна бръчка, косъм бял,

е цената, заплатена аз да съм живял,

Затова на ръцете ѝ всеки трепет издаен,

е поезията на живота всеотдаен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...