24 jun 2017, 15:41

Всяка бръчка по лицето на мама

  Poesía » Otra
960 1 2

Всяка бръчка по лицето на мама

е следа от преживяна мълчаливо драма,

всеки косъм по главата ѝ побеляла,

е спомен от сълза, която тихо е проляла,

всяка сянка под нейните очи,

е безсънна нощ, която и до днес личи,

всяка нотка на тревога в гласа ѝ мил

е безмълвен вик, който в сърцето се е срил,

всеки трепет на нейните ръце,

е ехо от пулса на пълното ѝ с любов сърце,

всяка нейна усмивка уморена

е прошка без заслуги подарена...

Затова всяка нейна бръчка, косъм бял,

е цената, заплатена аз да съм живял,

Затова на ръцете ѝ всеки трепет издаен,

е поезията на живота всеотдаен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...