Всяка бръчка по лицето на мама
Всяка бръчка по лицето на мама
е следа от преживяна мълчаливо драма,
всеки косъм по главата ѝ побеляла,
е спомен от сълза, която тихо е проляла,
всяка сянка под нейните очи,
е безсънна нощ, която и до днес личи,
всяка нотка на тревога в гласа ѝ мил
е безмълвен вик, който в сърцето се е срил,
всеки трепет на нейните ръце,
е ехо от пулса на пълното ѝ с любов сърце,
всяка нейна усмивка уморена
е прошка без заслуги подарена...
Затова всяка нейна бръчка, косъм бял,
е цената, заплатена аз да съм живял,
Затова на ръцете ѝ всеки трепет издаен,
е поезията на живота всеотдаен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
