Звездите сложили във шепите ми нежност,
сега крадат от нощните ми страхове.
А Луната с абсолютна неизбежност,
всяка нощ във сънищата те зове.
Прикривам чувства,сълзи и мечти,
копнежи, тайни и желания...
Но преплелите ни се съдби,
оставиха белязани послания...
Нощем те сънувам и изгарям...
Това не ми отне поне!
А денем все още се надявам,
Луната пак звездите ни да събере...
© Мария Ив Todos los derechos reservados