Звездите сложили във шепите ми нежност,
сега крадат от нощните ми страхове.
А Луната с абсолютна неизбежност,
всяка нощ във сънищата те зове.
Прикривам чувства,сълзи и мечти,
копнежи, тайни и желания...
Но преплелите ни се съдби,
оставиха белязани послания...
Нощем те сънувам и изгарям...
Това не ми отне поне!
А денем все още се надявам,
Луната пак звездите ни да събере...
© Мария Ив All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
