25 mar 2016, 9:43

Всяка стая е като картина

  Poesía » Otra
479 0 0

Всяка стая е като картина-
крие в себе си таен шифър, код,
и когато, без да разбереш, я сринеш,
вече за нея ти си скот.

И има право тя да съди
и твоите обиди да запомня,
а ти не знаеш, че се сърди
единствено на скотската ти воля...

Шедьоврите ти, още на стената,
потънали във прах и влага,
мълчащи в шепота на самотата,
очакват твоята усмивка блага.

И там, в дома ти, всички те са променени,
и тая самота не искат...
Ако се завърнеш, ще ги видиш тъжни, помрачени,
а раните им злобно ще се кискат.

Стаята ти е затихнала,
от самотата е скована,
и всяко пламъче е стихнало,
и всяка дума носи рана.

На полицата малка балерина
танцува своята елегия,
и малкото восъчно войниче
плаче от тъжната трагедия.

А восъкът топи се и остават
само малки на пода петънца.
Далеко паяк на нишката изобразява
две мрачни, разделени сърчица..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...