Всяка стая е като картина-
крие в себе си таен шифър, код,
и когато, без да разбереш, я сринеш,
вече за нея ти си скот.

И има право тя да съди
и твоите обиди да запомня,
а ти не знаеш, че се сърди
единствено на скотската ти воля...

Шедьоврите ти, още на стената,
потънали във прах и влага,
мълчащи в шепота на самотата,
очакват твоята усмивка блага.

И там, в дома ти, всички те са променени,
и тая самота не искат...
Ако се завърнеш, ще ги видиш тъжни, помрачени,
а раните им злобно ще се кискат.

Стаята ти е затихнала,
от самотата е скована,
и всяко пламъче е стихнало,
и всяка дума носи рана.

На полицата малка балерина
танцува своята елегия,
и малкото восъчно войниче
плаче от тъжната трагедия.

А восъкът топи се и остават
само малки на пода петънца.
Далеко паяк на нишката изобразява
две мрачни, разделени сърчица..