20 jun 2007, 10:34

Всяка стъпка

  Poesía
700 0 6
разплакани
очите ти изпратиха
с благословия
онзи, който
се срамуваше
да те прегърне
глупаво усмихнат
и смутен отстъпи
ръцете си отдръпна
и пое
по пътя си
 
сега е късно
нощни сенки
милостиво крият
бръчките
по старото лице
и косите побелели
майчице...
ръцете ти треперят
едва пристъпваш
и мълчиш
и стискаш зъби
и вървиш напред
и всяка стъпка
води
пак
към него

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....