20 jun 2007, 10:34

Всяка стъпка

  Poesía
693 0 6
разплакани
очите ти изпратиха
с благословия
онзи, който
се срамуваше
да те прегърне
глупаво усмихнат
и смутен отстъпи
ръцете си отдръпна
и пое
по пътя си
 
сега е късно
нощни сенки
милостиво крият
бръчките
по старото лице
и косите побелели
майчице...
ръцете ти треперят
едва пристъпваш
и мълчиш
и стискаш зъби
и вървиш напред
и всяка стъпка
води
пак
към него

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...