Jun 20, 2007, 10:34 AM

Всяка стъпка

  Poetry
699 0 6
разплакани
очите ти изпратиха
с благословия
онзи, който
се срамуваше
да те прегърне
глупаво усмихнат
и смутен отстъпи
ръцете си отдръпна
и пое
по пътя си
 
сега е късно
нощни сенки
милостиво крият
бръчките
по старото лице
и косите побелели
майчице...
ръцете ти треперят
едва пристъпваш
и мълчиш
и стискаш зъби
и вървиш напред
и всяка стъпка
води
пак
към него

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...