25 abr 2018, 23:56

Всяко сбогом

  Poesía » Civil
546 1 2

Всяко сбогом


Елеонора Крушева

 

Всяко сбогом е вехнещо цвете
и приведено тъжно мълчи,
а росата по него се стича,
като плачещи капки сълзи.

 

Всяко сбогом е тъжно начало,
трудни стъпяш по новия път,
едно минало все натежава
везните на стар кръстопът.

 

Всяко сбогуване води нататък,
да прекрачеш над стара тъга
и сили да имаш да даваш,
да изпишеш над нея дъга.

 

И когато  намериш посока 
и стъпиш във новия ден
твоето увехнало цвете,
отпива роса с дух възроден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...