Елеонора Крушева
Всяко сбогом е вехнещо цвете
и приведено тъжно мълчи,
а росата по него се стича,
като плачещи капки сълзи.
Всяко сбогом е тъжно начало,
трудни стъпяш по новия път,
едно минало все натежава
везните на стар кръстопът.
Всяко сбогуване води нататък,
да прекрачеш над стара тъга
и сили да имаш да даваш,
да изпишеш над нея дъга.
И когато намериш посока
и стъпиш във новия ден
твоето увехнало цвете,
отпива роса с дух възроден.
© Елеонора Крушева All rights reserved.