Всяко тръгване...
Всяко тръгване назад
все по-силно
дълбае душата ми.
Все по-силно боли!
И макар да не плача...
Не сълзи ще помогнат,
не сълзи.
Пак ще затворя очи
И ще те търся в мислите.
После ще донарисувам луната.
И ще я приспя...
За да спиш спокойно,
и да не те буди...
А мислите по теб
все по-лудо
ще търсят, ще се лутат.
И всяко следващо очакване
ще е най-желаното.
Ще разпилея по небето
слънчева жар,
на разсъмване,
за да стъкна огъня
на любовта ни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
