Всяко тръгване...
Всяко тръгване назад
все по-силно
дълбае душата ми.
Все по-силно боли!
И макар да не плача...
Не сълзи ще помогнат,
не сълзи.
Пак ще затворя очи
И ще те търся в мислите.
После ще донарисувам луната.
И ще я приспя...
За да спиш спокойно,
и да не те буди...
А мислите по теб
все по-лудо
ще търсят, ще се лутат.
И всяко следващо очакване
ще е най-желаното.
Ще разпилея по небето
слънчева жар,
на разсъмване,
за да стъкна огъня
на любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
