Apr 17, 2010, 10:02 AM

Всяко тръгване...

  Poetry » Love
961 0 14

Всяко тръгване назад

все по-силно

дълбае душата ми.

Все по-силно боли!

И макар да не плача...

Не сълзи ще помогнат,

не сълзи.

Пак ще затворя очи

И ще те търся в мислите.

После ще донарисувам луната.

И ще я приспя...

За да спиш спокойно,

и да не те буди...

А мислите по теб

все по-лудо

ще търсят, ще се лутат.

И всяко следващо очакване

ще е най-желаното.

Ще разпилея по небето

слънчева жар,

на разсъмване,

за да стъкна огъня

на любовта ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...