Всяко утро

19 feb 2009, 16:45

Poesía » Otra

708 0 1

Всяко утро черна е тъма

и над мен се спуска

като клопка тъй студена.

Няма птици да запеят,

ни дори протегната ръка.

Сама душата плаче,

вехнеща под слънцето.

- А пролет ще разцъфне,

ще мирише на цветя.

Реката нозете ще залее

сред красивата зора.

И умът ми ще отплава

към незнайни брегове.

Там сърцето ще политне,

за да не умре.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.