Всяко утро
Всяко утро черна е тъма
и над мен се спуска
като клопка тъй студена.
Няма птици да запеят,
ни дори протегната ръка.
Сама душата плаче,
вехнеща под слънцето.
- А пролет ще разцъфне,
ще мирише на цветя.
Реката нозете ще залее
сред красивата зора.
И умът ми ще отплава
към незнайни брегове.
Там сърцето ще политне,
за да не умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
