27 dic 2007, 1:57

Всяко зло... 

  Poesía
824 0 26
  ВСЯКО ЗЛО...

 

 

Та оня човек от черния списък,

дето ангела взел, че убил е,

някак май и менe същиса,

та и аз да ви кажа какво надробил е...

 

Седял пред колибата, молил той Бога,

за щастие молил, давал обед...

- Защо все на мене - беди и тревоги,

не може ли малко и за мене късмет?!

 

И пак, онзи ангел слязъл отново,

дето май... Господ пак съживил...

- Искаш да знаеш защо?! - Е... готово!!!

Тръгвй със мен но... кротък и мил!

 

Сега показвам как Бог управлява

и дава блага на всеки от вас,

как бедни, богати той награждава,

как дава и взема със своята власт.

 

- Тръгвай със мен, му рекъл "райският",

накрая ще питаш, сега с мен върви!

И тръгнали те, в онзи ден - майския,

и тръгнали те с багаж у торби.

 

Стигнали те до голяма река,

не знаели пътя при този обход,

видяли човек с мрежа в ръка...

- Рибарю, знаеш ли где, тук има брод?

 

- Къде сте забързали? - попитал човекът,

Късно е вече, елате у нас,

ще хапнем, ще легнем, пък утре нека

като покажа - Бог да е с вас.

 

Дошла сутринта, ангелът бродил,

потърсил рибаря - той работа имал,

за туй да покаже им сина си проводил,

че... стока трябвало той да прибира...

 

Детето повело ги през брода в реката,

гледал човекът мъничето клето,

но... щом те стигнали до средата,

ангелът взел, че удавил детето.

 

Човека посърнал... - Но що ти направи?!

Какво ти стори туй малко човече?!

- Нали се разбрахме, не питай! - Забрави ли?!

Върви напред и си носи елечето!...

 

Вървели така през пуста земя,

започвало вече и да се мръква,

съзрели там някъде колиба една,

имала вид на порутена църква.

 

Хора добри ги посрещнали ведро,

разделили с тях последния хляб,

дано награди ги Бог щедро -

помислил човекът, и отишли да спят...

 

На другата утрин станали рано,

работните хора  -  вече на кЪра,

ангелът станал, запалил юргана

и да тръгват бързо, взел да напъва.

 

Човекът се сетил, че не трябва да пита,

взел си обувките и тръгнал след него,

душата му тъжна с омраза пропита,

ненанвиждала вече, туй райско чедо.

 

- Аз виждам, че искаш да знаеш причините? -

попитал ангелът своя другар.

Как управлява Бог през годините?

И, че туй що видя, за тебе е дар?!..

 

- Така д'е, кажи ми? - попитал човека.

Защо детето удави невръстно?...

И къщата там, подпали с дюшека?! -

На мен ми се стори, подло и... мръсно!..

 

- Така лиии ?!... Защо?! - Нали все на тебе,

се случваха там... разни беди?!...

А сега... си доволен на мъничко хлебец,

и тъжиш за две изгорели греди?!...

 

- За детенцето питаш? - Добре, ще ти кажа!

Бащата крадец бе, по първи адрес,

докато спяхме, пребърка багажа,

но... Нямаме злато - не прояви интерес...

 

Прати детето. Работа си намери!

Към нас загуби и мирис, и цвят,

стига му толкоз крал и е вземал,

един като него... по-малко в тоз свят!...

("какъвто бащата, такъв и синът")

 

- А бедните хора?!! - Дома им запали!

А те с теб, своя хляб разделиха?!!

- Да тъй е, но... пълни чували,

с имане в основите, там те откриха...

 

Недей да хулиш Бог и съдбата,

и да делиш на мое и твое,

И знай... ЩОМ СТОРЕНА Е ЗЛИНАТА...

ПОМНИ ОТ ДНЕС... ЧЕ ЗА ДОБРО Е!!!

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекланям ти се ,човече ...! Поздрав за творбата !
  • !!!
    Аз няма думи!
  • Браво за мъдростта!
    Как съм го пропуснала този стих!
    Поздрави!
  • Всички са ти отправили много хубави коментари.
    Мъдри сте. Поздрав, Валентин, за прекрасния стих!!!
  • Прекрасно!
  • Нямам думи.Високо е твоето ниво.Невероятен разказвач и невероятно мъдър, а и стиха как владееш!
  • Поклон пред таланта ти, разказвачо на стихове!!!
  • Мъдро!Браво!Всяко зло за добро!
  • theheart_ofthefire (Рени) Не е изключено, написано е на един дъх и евентуален пропуск може и да има (ако става въпрос за..това тук) Но в каря на краищата...идеята е по - важна, нали?!
  • Все още не съм сигурен, че се получи много добре, но....щом ви е харесало, това може само да ме радва - БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Страхотно!!!
    Невероятен стих!!!
  • Чудесно си претворил в стих тази мъдрост, АПЛОДИСМЕНТИ!!! Позната ми е. Неведоми са пътищата ни...Хубав ден!
  • Всяко зло за добро...но ииии всяко добро за зло
  • Смущаващо добро Интересно и последователно... и поучително
    Да не си баснописец?
  • Прекрасно е...Впечатлена съм...
  • Талантът си е талантСилни аплодисменти от мен!
  • Наистина си е замислящ стиха...
  • "Малки" сме да му противостоим, но поне сме "големи"
    да си го обясним и утешим, доколкото можем!!!
    "Когато фактите говорят, Боговете мълчат"!Но дали...
    Поздравявам те за размислите!!!
  • Разказваш....стихове!
    Браво!
  • Когато ми откраднаха колата успокоявах себе си и
    близките ми,че може и да е за добро...ами ако бяхме
    катастофирали с нея...и загинем...така, че...може би
    е вярно...с обич за теб, Валентин,разказваш чудесно в стихове.
  • Накара ме да се замисля! Ама май си прав! Не напразно е изразът "Всяко зло, за добро"... А стихът ти се чете много леко...6
  • Даже и това за тротоара и камиона е напълно вярно
  • Ае са.... пепел ти на устата!
  • Точно! Виж какво работя в здравеопазването и съм видяла толкова зло за добро, че...,но не му е мястото тук да го описвам, няма да ми стигне цяла нощ. Пък и знам ли някой може да реши да прави само злини с цел добрини
  • Ако се хлъзнеш и счупиш крак преди да пресечеш улицата и се изплющиш на тротоара - много е кофти нали, а може би не е чак толкова, защото ако не си бе счупил крака, щеше да започнеш да пресичаш и през тебе да мине някой тир с пиян тираджия зад волана. Съдба ли е, не е ли - знам ли, ама много лошо не било на...лошо!
  • Не вярвай сляпо, а се поучи от своите или от грешките на другите. Те се наказват и поправят единствено от хората.Всяко зло, наистина е за добро, колкото и жестоко да ни се струва понякога. Тя съдбата си знае работата.
    Браво!
Propuestas
: ??:??