Всяко зло...
Та оня човек от черния списък,
дето ангела взел, че убил е,
някак май и менe същиса,
та и аз да ви кажа какво надробил е...
Седял пред колибата, молил той Бога,
за щастие молил, давал обед...
- Защо все на мене - беди и тревоги,
не може ли малко и за мене късмет?!
И пак, онзи ангел слязъл отново,
дето май... Господ пак съживил...
- Искаш да знаеш защо?! - Е... готово!!!
Тръгвй със мен но... кротък и мил!
Сега показвам как Бог управлява
и дава блага на всеки от вас,
как бедни, богати той награждава,
как дава и взема със своята власт.
- Тръгвай със мен, му рекъл "райският",
накрая ще питаш, сега с мен върви!
И тръгнали те, в онзи ден - майския,
и тръгнали те с багаж у торби.
Стигнали те до голяма река,
не знаели пътя при този обход,
видяли човек с мрежа в ръка...
- Рибарю, знаеш ли где, тук има брод?
- Къде сте забързали? - попитал човекът,
Късно е вече, елате у нас,
ще хапнем, ще легнем, пък утре нека
като покажа - Бог да е с вас.
Дошла сутринта, ангелът бродил,
потърсил рибаря - той работа имал,
за туй да покаже им сина си проводил,
че... стока трябвало той да прибира...
Детето повело ги през брода в реката,
гледал човекът мъничето клето,
но... щом те стигнали до средата,
ангелът взел, че удавил детето.
Човека посърнал... - Но що ти направи?!
Какво ти стори туй малко човече?!
- Нали се разбрахме, не питай! - Забрави ли?!
Върви напред и си носи елечето!...
Вървели така през пуста земя,
започвало вече и да се мръква,
съзрели там някъде колиба една,
имала вид на порутена църква.
Хора добри ги посрещнали ведро,
разделили с тях последния хляб,
дано награди ги Бог щедро -
помислил човекът, и отишли да спят...
На другата утрин станали рано,
работните хора - вече на кЪра,
ангелът станал, запалил юргана
и да тръгват бързо, взел да напъва.
Човекът се сетил, че не трябва да пита,
взел си обувките и тръгнал след него,
душата му тъжна с омраза пропита,
ненанвиждала вече, туй райско чедо.
- Аз виждам, че искаш да знаеш причините? -
попитал ангелът своя другар.
Как управлява Бог през годините?
И, че туй що видя, за тебе е дар?!..
- Така д'е, кажи ми? - попитал човека.
Защо детето удави невръстно?...
И къщата там, подпали с дюшека?! -
На мен ми се стори, подло и... мръсно!..
- Така лиии ?!... Защо?! - Нали все на тебе,
се случваха там... разни беди?!...
А сега... си доволен на мъничко хлебец,
и тъжиш за две изгорели греди?!...
- За детенцето питаш? - Добре, ще ти кажа!
Бащата крадец бе, по първи адрес,
докато спяхме, пребърка багажа,
но... Нямаме злато - не прояви интерес...
Прати детето. Работа си намери!
Към нас загуби и мирис, и цвят,
стига му толкоз крал и е вземал,
един като него... по-малко в тоз свят!...
("какъвто бащата, такъв и синът")
- А бедните хора?!! - Дома им запали!
А те с теб, своя хляб разделиха?!!
- Да тъй е, но... пълни чували,
с имане в основите, там те откриха...
Недей да хулиш Бог и съдбата,
и да делиш на мое и твое,
И знай... ЩОМ СТОРЕНА Е ЗЛИНАТА...
ПОМНИ ОТ ДНЕС... ЧЕ ЗА ДОБРО Е!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
