16 ene 2008, 16:28

Втор(н)ично заболяване

  Poesía
950 0 6
 

Вторник.

Събудих се късно.

За да бъда щастлива.

Късно!

На време...

за да ме боли;

за да не знам;

за да не искам.

Вторник.

Поредният вторник

от живота ми -

мъчителен,

             бавен,

                неискан...

Очакван (предсказуем!).

Спи ми се.

А вторник...

Вторник ме убива.

Наръгва ме.

Рязко... постепенно...

В мен.

И извън.

Разрязва,

       кълца,

         разпарчетява.

Вторник!

Искам да е утре!

Да е вчера!

Да е не-днес!

Вторник.

Прекрасен ден...

за самоубийство.

И щастието ми

се възползва.

Вторник...

Ти само взимаш,

                  крадеш,

                     отнемаш...

От мен.

Вторник света свърши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...