16.01.2008 г., 16:28 ч.

Втор(н)ично заболяване 

  Поезия
682 0 6
 

Вторник.

Събудих се късно.

За да бъда щастлива.

Късно!

На време...

за да ме боли;

за да не знам;

за да не искам.

Вторник.

Поредният вторник

от живота ми -

мъчителен,

             бавен,

                неискан...

Очакван (предсказуем!).

Спи ми се.

А вторник...

Вторник ме убива.

Наръгва ме.

Рязко... постепенно...

В мен.

И извън.

Разрязва,

       кълца,

         разпарчетява.

Вторник!

Искам да е утре!

Да е вчера!

Да е не-днес!

Вторник.

Прекрасен ден...

за самоубийство.

И щастието ми

се възползва.

Вторник...

Ти само взимаш,

                  крадеш,

                     отнемаш...

От мен.

Вторник света свърши.

© Джули Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??