Вторник.
Събудих се късно.
За да бъда щастлива.
Късно!
На време...
за да ме боли;
за да не знам;
за да не искам.
Вторник.
Поредният вторник
от живота ми -
мъчителен,
бавен,
неискан...
Очакван (предсказуем!).
Спи ми се.
А вторник...
Вторник ме убива.
Наръгва ме.
Рязко... постепенно...
В мен.
И извън.
Разрязва,
кълца,
разпарчетява.
Вторник!
Искам да е утре!
Да е вчера!
Да е не-днес!
Вторник.
Прекрасен ден...
за самоубийство.
И щастието ми
се възползва.
Вторник...
Ти само взимаш,
крадеш,
отнемаш...
От мен.
Вторник света свърши.
© Джули Всички права запазени