16.01.2008 г., 16:28

Втор(н)ично заболяване

949 0 6
 

Вторник.

Събудих се късно.

За да бъда щастлива.

Късно!

На време...

за да ме боли;

за да не знам;

за да не искам.

Вторник.

Поредният вторник

от живота ми -

мъчителен,

             бавен,

                неискан...

Очакван (предсказуем!).

Спи ми се.

А вторник...

Вторник ме убива.

Наръгва ме.

Рязко... постепенно...

В мен.

И извън.

Разрязва,

       кълца,

         разпарчетява.

Вторник!

Искам да е утре!

Да е вчера!

Да е не-днес!

Вторник.

Прекрасен ден...

за самоубийство.

И щастието ми

се възползва.

Вторник...

Ти само взимаш,

                  крадеш,

                     отнемаш...

От мен.

Вторник света свърши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...