Втори път

5 abr 2009, 14:15

Poesía

806 0 3

Нямам по-разбрана същност

от безформените плетеници,

повръщащи откъслечни думи,

плашещи разбиращите погледи,

родени без приставка за разбиране.

Нямам.

Нямам ръчноплетена душа за теб.

И нямам по-красива истинност.

(за да ме разбереш)

Не си ли чупил къщички от Лего?

Не си ли разчленявал малките колички

по килима в стаята?

Не си изкормвал кукленски крачета

и никога не си изтръгвал гумените им главички?

Забравил ли си,

как, излязъл от утробата на змия,

крещиш, освирепял и неразбиращ?

Със мен си същият.

Приключен факт.

Със мен

за втори път родил си се.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.