Втори път
Нямам по-разбрана същност
от безформените плетеници,
повръщащи откъслечни думи,
плашещи разбиращите погледи,
родени без приставка за разбиране.
Нямам.
Нямам ръчноплетена душа за теб.
И нямам по-красива истинност.
(за да ме разбереш)
Не си ли чупил къщички от Лего?
Не си ли разчленявал малките колички
по килима в стаята?
Не си изкормвал кукленски крачета
и никога не си изтръгвал гумените им главички?
Забравил ли си,
как, излязъл от утробата на змия,
крещиш, освирепял и неразбиращ?
Със мен си същият.
Приключен факт.
Със мен
за втори път родил си се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
