Втори път
Нямам по-разбрана същност
от безформените плетеници,
повръщащи откъслечни думи,
плашещи разбиращите погледи,
родени без приставка за разбиране.
Нямам.
Нямам ръчноплетена душа за теб.
И нямам по-красива истинност.
(за да ме разбереш)
Не си ли чупил къщички от Лего?
Не си ли разчленявал малките колички
по килима в стаята?
Не си изкормвал кукленски крачета
и никога не си изтръгвал гумените им главички?
Забравил ли си,
как, излязъл от утробата на змия,
крещиш, освирепял и неразбиращ?
Със мен си същият.
Приключен факт.
Със мен
за втори път родил си се.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
